|
|
|
|
|
|
Kraftwerk
 През същата година към тях се присъединяват Wolfgang Flür (Волфганг Флюр) и Karl Bartos (Карл Бартос). Така вече сформиралият се квинтет има името Kraftwerk (електроцентрала). - Флориан Шнайдер - вокал, клавишни, флейта, електроника. - Ралф Хютер – вокал, клавишни, електроника. - Волфганг Флюр – електронни перкусии. - Карл Бартос – електронни перкусии. В самото начало музиката им е разбираемо по-експериментална и не толкова електронна, осезателно това е до албума “Autobahn” от 1974. В този период проектите им са предимно авангардни, а идейни насоки черпят от “Pink Floyd” и “Tangerine Dream”, както и от John Milton Cage. Това става най-ясно в първия им едноименен албум “Kraftwerk 1” (1971). Следващ момент е “The Man Machine”, оформящ допълнително „човеко-машинния имидж” на групата. Хармонично се усещат тоновете на един и същи клавиш на органа в ниските регистри, допълнени от механичните промишлени звуци. Албумът “Ralf and Florian” се усеща по цветист и изпълнен с ентусиазъм и макар да не се ползва с особено добра репутация в САЩ и Англия, попада в класациите и се приема от авангардните среди. Същевременно работят с различни музиканти, в това число и с Conny Plank, известен звуков инженер, с чието име са свързани и Can, Neu!, Eurythmics. Участие в проектите на групата взимат и Michael Rother (Михаел Ротер), както и Klaus Dinger (Клаус Дингер), основаващи по-късно Neu!. Не напразно споменаваме и “Autobahn” (1974), който става преломен момент не само за творчеството на групата, но и в съвременната музика като цяло. С него се демонстрират възможностите на синтезаторите и електрониката от онова време. Едноименното парче е своеобразно пътуване по германските магистрали, а продължителността му е повече от 20 минути. От този момент Kraftwerk правят отчетливо ритмично структурирани електронни композиции. В този нов проект вече взимат участие Волфганг Флюр и Карл Бартос. Четиримата търсят звуков материал от пътуванията си из автомагистралите. По време на тях записват с микрофон от колата шумове. Към тях добавят звуците от човешко дишане, техническо усилено, а също от настройването на радиоприемници, от релето на телефонните станции. В студиото музикантите се опитват да възпроизведат всички тези звуци с помощта на електронни инструменти. Безспорно е влиянието, което оказва групата върху развитието на електронната музика. Това са предимно албумите “Radio-Activity” (1975), “Trans-Europe Express” (1977) и “The Man Machine” (1978), сред които хитовите “The Model”, “The Robots”, “Trans-Europe Express”, “Radio Activity”, “Neon Lights”, “Showroom Dummies”. Някои от парчетата впоследствие се издават с различни езикови версии, с текстове на английски, немски, руски, японски и т.н. Албумът “Trans-Europe Express” съдържа известна ирония, която музикантите не крият, а парчето “Showroom Dummies” открито надсмива шоу-бизнеса. Въпреки тези възгледи музиката на Kraftwerk се насочва към все по-голямо комерсиализиране. Това е при "The Man Machine", където музиката им придобива значително по-машинизирано и демонстративно електронно звучене. Kraftwerk се считат за основоположници на techno стила, едни от първите, чийто музикален поп-продукт се създава единствено посредством електронни инструменти, и вероятно може да се определи влиянието им във възникването на редица музикални стилове и групи. Вокалите им в някои случаи се извличат с помощта на генератор или преминават през силна обработка, за да звучат роботизирани. През 80-те години групата издава още два албума “Computer World” (1981) и “Electric Cafe” (1986), а също и известния сингъл “Tour de France”. Настъпва дълга пауза за Kraftwerk. Групата има няколко ефектни концертни турове с огромни видеопроекции, обработват старите парчета, които да звучат все по-съвременно, като сборния “The Mix” (1991). Следващата нова композиция, след албума “Electric Café”, е “Expo 2000”, пусната като сингъл през 1999 за световната изложба през 2000 година в Хановер. През 2003 Kraftwerk издават албума “Tour de France Soundtracks”, със съвременно звучене, но в същия характерен стил за групата. След издаването му следва световно турне, материали от което влизат в концертните CD и DVD “Minimum-Maximum” (2005). Януари 2009 година EMI спуска официално информацията за напускането на Флориан Шнайдер, един от основателите, който работи в проектите на Kraftwerk почти 40 години. Дискография: • Tone Float (1970, като “Organisation“) • Kraftwerk (1971) • Kraftwerk 2 (1972) • Ralf und Florian (1973) • Autobahn (1974) • Radio-Activity (1975, или “Radioaktivität”) • Trans-Europe Express (1977, или “Trans-Europa Express”) • The Man Machine (1978, или “Die Mensch-Maschine”) • Computer World (1981, или “Computerwelt”) • Electric Cafe (1986) • The Mix (1991, нови варианти на стари парчета) • Tour de France Soundtracks (2003). Официален сайт www.info-non-stop.de Във Википедиа |
| СподелиСподелиСподели |
|
|
|
|
|
|