|
|
|
|
|
|
Die Krupps
 Преди създаването на Die Krupps, Juergen Engler (Юрген Енглер) и Bernward Malaka (Бернвард Малака) свирят в една от първите немски пънк групи “Male”, от 1976 до 1980 година. След разпадането им към тях се присъединяват музикантите от други групи - Frank Koellges (ударни), Ralf Doerper (клавишни) и Eva Goessling (саксофон). В първия им албумен проект взима участие и Peter Hein. Впоследствие Юрген Енглер се оформя като лидер в групата, а заедно с Ралф Дорпер остават неин гръбнак. Така през 1981 година излиза интересният "Stahlwerksymphony", с чувствително експериментално звучене, близко до това на авангардните Einstuerzende Neubauten. Две части от по 15 минути електроника и перкусии. Така издаден от малкия лейбъл Zickzack, албумът няма особен успех, но предоставя на групата възможност за подписване с по-голяма компания – WEA. За втория си албум "Volle Kraft Voraus" музикантите разчитат на продуцирането от страна на Christina Schnekenburger (Кристина Шнекенбургер), ето защо той се насочва в по-комерсиална посока и с това се разбира отдалечаването им от авангарда, с който започват. Но ориентирането им в никакъв случай не означава прекъсване с експериментите. Повечето наблюдатели оценяват първите им три албума като период за формирането на собствен музикален стил. Това са "Stahlwerksinfonie", "Volle Kraft Voraus" и "Entering the Arena", последният от които излиза през 1984 и същевременно първият на групата пуснат в продажба в САЩ (1985). Интересно е да се подчертае, че те са твърде различни и значително далечни от следващите на Die Krupps, а третият (вероятно) логично звучи чувствително най-комерсиален, достигайки до поп-звучене. След издаването на студийните три, Die Krupps временно прекъсват дейността си, а музикантите работят по собствени музикални проекти. Това можеше да означава и разпадане на самата група, но в края на 80-те пускат два интересни сингъла - "Machineries of Joy" и "Germaniac", които впоследствие влизат в двоен диск "Metalle Maschinen Musik 91-81 Past Forward" (1991) – ретроспективно издание, което явно отразява продължаващото търсене на индивидуален саунд. Всъщност именно благодарение на този сборен диск, и особено на синглите, групата става популярна в Европа и Америка. "Machineries of Joy", записан заедно с Nitzer Ebb (Нитцер Еб), се издига до 25 място в комерсиалния чарт в САЩ. По това време музикантите в Die Krupps остават трима - Енглер, Дорпер и Еш. Групата продължава своите търсения на звук. В резултат на това се появява албумът “One” от 1992 година. За новия си проект привличат музикантите от Accuser – барабаниста Volker Borchert (Волкер Борчерт) и китаристите Renе Schutz (Рене Шутц) и Frank Thoms (Франк Томс). Ориентирането им към по-тежкото звучене е очевидно, както и интересите им в metal стила. Тази комбинация между “електронен”, “индустриален” и “метал” звук определя окончателно стила на Die Krupps. Това самоопределяне се потвърждава и от следващия проект - "Metal for the Masses Part II - A Tribute to Metallica" (кавър версии на Metallica). През 1993 година се пуска символичният бокс-сет от три диска "Die Krupps Box", малко преди да излезе следващият им албум - "The Final Option". В последния взимат участие китаристът Lee Altus (Ли Алтус) и барабанистът Darren Minter (Дарен Минтер), бивши участници в Heathen. След този проект Ли става постоянен съавтор, заедно с Енглер. 1994 година следват ремиксите "The Final Mixes", плод на съвместна работа с Andrew Eldritch (Андрю Елдрич) от Sisters of Mercy, Julian Beeston (Джулиън Бийстън), Nitzer Ebb (Нитцер Еб) и Jim Martin (Джим Мартин), бивш музикант от Faith No More. Следващите студийни записи на Енглер и Дорпер още повече се отдалечават от електронния звук ("Odyssey of the Mind" – 1995), но следващата година излизат ремиксирани ("Isolation"96), а заедно с тях и компилацията "Metalmorphosis of Die Krupps 81-92". Сборният релийз се състои от демо-версии, ремикси, кавъри… "Paradise Now" излиза 1996 и по думите на Енглер, това е най-тежкия от всички предишни. Същевременно музикантите продължават със страничните си проекти, а Енглер се заема с DKAY. В този период излизат също така Foundation (1997), както и още обработени стари парчета в добре подбраната селекция Too Much History в две части ("The Electro Years" &"The Metal Years"). След дълго прекъсване, отново се появяват кавър-версиите Volle Kraft Voraus (2008), I (2008), както и Volle Kraft Null Acht (2009), в който последен микс са включени обработки на старите им парчета от групите Spetsnaz, Funker Vogt, KMFDM, Stormtrooper, Inertia, The Horrorist, Heckmann, Modulate, Girls Under Glass, Leætherstrip и Project Pitchfork. В постоянната си работа с различни музиканти, както и чрез страничните проекти на всеки един, Die Krupps като група не се оказва изолирана в музикалните граници на един стил. Може да се каже, че Die Krupps в известен смисъл отразяват развитието на няколко музикални стила, както и посоките в развитието на други. Ето защо се свързват с цяла генерация имена като KMFDM, Front 242, Front Line Assembly, Ministry, Laibach, Skinny Puppy, Eisbrecher, Das Ich, :wumpscut:, Oomph!, Rammstein и много други. Дискография (албуми и антологии): • Stahlwerksymphonie (1981) • Volle Kraft Voraus! (1982) • Entering the Arena (1985) • Metall Maschinen Musik 91-81 Past Forward (1991) • I (1992) • II: The Final Option (1993) • III: Odyssey of the Mind (1995) • Rings of Steel (1995) • Paradise Now (1997) • Foundation (1997) • Metalmorphosis of Die Krupps (1997) • Too Much History. Double CD set (2007) • Volle Kraft Voraus! Re-release (2008) • I Re-release (2008) |
| СподелиСподелиСподели |
|
|
|
|
|
|